Източната църква има опростен план с каменни скамейки, долепени до двете й дълги страни. Тя е леко вкопана. Най-източната част към олтара е застлана с плочи. Интересното тук е, че е запазена олтарната маса – мраморен римски надгробен камък със заличен надпис, вторично употребен в християнския култ. С християнски храм е разполагала и цитаделата на Хоталич – т.нар. болярска църква. Малките размери и опростената планова схема причисляват храма към групата на семейните църкви, известни ни от много средновековни крепости. Най-вероятно тя е служила на болярина на Хоталич и неговото семейство. В един по-късен етап притворът се превръща във щерна /водохранилище/ за дъждовна вода.
Всеки посетил крепостта може да види едно от най-добре разкритите и експонирани селища от средновековието.Състои се от четири ясно обособени части отделени от зидове. Двата крайни „квартала” са и най-гъсто населени. Сградите, жилищни и стопански, са близо деветдесет. Височината, на която са запазени градежите е различна – 0.40 до 2.50 метра. Някои от сградите са били на два етажа, което личи от запазените стълбища. В близост до източната църква са открити и четири грънчарски пещи. Три от тях са намерени заредени със съдове, готови за изпичане. В момента те са част от постоянната експозиция в историческия музей. Според откритите в тях находки, както и по начина на градеж и архитектурното им оформление, помещенията от външния град се датират най-общо към Х-ХІVв., като са върху по-стар ранновизантийски пласт.