Историческатта перла на България!
В турските административни документи се вписва като Хоталич. От средата на XVI век като „нахѝя“, а в документ от 1618 г. като „кааза̀ Хоталич“. Вероятно посоченият от Хаджи Калфа османски град Хуталиджа е тъждествен с късносредновековния Хоталич. В преведените и цитирани от Руси Стойков документи от 1638 г. и 1643 – 1644 г. се споменава вече само „кааза Хоталич“, а на някои места е прибавено „Нам и дигер Серви“, което в превод означава „с друго име Серви“), затова не разполагаме с много първоначална история за него. Отначало наименуван Хотел (старинно славянско име), а по-късно в турските административни документи вписан като Хоталич. Севлиево също е било наричано Хоталич („крепостта Хоталич и долния Хоталич“). Едва през 1618 г. в документи е отбелязано като село Селви. Предполага се, че когато турците завземат Северна България разрушават крепостта Хоталич и прогонват населението. Заселват се в долния Хоталич, на левия бряг на река Росица и го наричат Серви – Селви (Севлиево). Градът постепенно се разраства и привлича населението от крепостта Хоталич и околните селища. Изземва функциите на средновековен административен център, какъвто е бил Хоталич и става икономически, стопански, а по-късно и културен център на района.
Болярката и находки
Най-богатият гроб, открит досега на Хоталич, е №42 по реда на откриването. Гробът е на млада жена с дете, положено на бедрата й. Погребана е с девет гривни на ръцете, като на лявата ръка има три масивни бронзови, а на дясната пет усукани от медна тел и една масивна. Тази находка дава данни и за женския костюм през средновековието. Върху ризата е имало вероятно елек, за който съдим по големите бели мъниста, с който е бил обшит. Останалите близо 3000 дребни червени, черни и тъмно сини мъниста са били нанизани на седем гердана около шията й, както и пришити около кръста на дрехата.
Християнските храмове на Хоталич
До сега на Хоталич са открити четири християнски храма. Два от тях са вписани един в друг и са от различни периоди. С тяхното разкриване през 1979 г. започват археологическите проучвания на терена. Въз основа на откритите при разкопките материали, както и по особеностите на архитектурните планове, по-старата църква се датира в V – VІв., а по-късната в ХІІ-ХІVв. И днес могат да се видят запазеният плочник във вътрешността и каменни скамейки около стените. Освен църквите, открити още през първия сезон, на археологическия обект са открити още два християнски храма – един в най-източната част на селището /т.нар. източна църква/ и друг на крепостта.
Цитаделата
На труднодостъпния хълм над селището се издигат здравите крепостни стени на цитаделата. В резултат на десетилетия археологически разкопки са проучени и консервирани повече от 900 метра крепостни стени, запазени във височина до 3м. Става ясно, че още през ранновизантийския период ІV –VІ в. хълмът е опасан от здрава крепостна стена. За съществуването на Хоталич /разбира се, под друго име/ през късната античност говори значителното количества ранновизантийски материали .
Болярката и находки
Най-богатият гроб, открит досега на Хоталич, е №42 по реда на откриването. Гробът е на млада жена с дете, положено на бедрата й. Погребана е с девет гривни на ръцете, като на лявата ръка има три масивни бронзови, а на дясната пет усукани от медна тел и една масивна. Тази находка дава данни и за женския костюм през средновековието. Върху ризата е имало вероятно елек, за който съдим по големите бели мъниста, с който е бил обшит. Останалите близо 3000 дребни червени, черни и тъмно сини мъниста са били нанизани на седем гердана около шията й, както и пришити около кръста на дрехата.
0675 / 32791
0675 / 32724
sevlievo@sevlievo.bg
info@hotalich.bg